fbpx

Рилски манастир

Рилският манастир е един от най-популярните за туристите символи на България, с богата история, архитуктура и значение за духовността на България. Той е предпочитана туристическа дестинация, както от българите, така и от чуждестранните туристи, посещаващи България. Манастирът е разположен на 1147 м надморска височина в Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград.

История

Рилската света обител е създедена през първата половина на 10 век. Историята й е свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района на манастира и се отдал на пост и молитва. В началото мястото на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал да обитава. След кончината му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан в близост до обителта му. Цар Петър (927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в някогашния град Средец (сега столицата София) и тогава, според предположенията на историците, той бил канонизиран за светец. Мощите на св. Йоан Рилски са върнати в Рилския манастир през 1469 г.

През 1961 г. Рилският манастир е обявен за Национален музей „Рилски манастир“, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а през 1983 г. ЮНЕСКО включил манастира в списъка на световното културно наследство. През 1991 г. държавата възстановява монашеския статут на манастира и закрива институцията Национален музей „Рилски манастир”. Рилският манастир, Хрельовата кула, църквата и манастирските сгради са обявени за групов архитектурен, художествен и исторически комплекс от национално значение през 1992 г.

В сегашния си вид Рилската света обител е от XIX век, като само новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата сграда в светата обител е Хрельовата кула, построена през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за посещения през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.

Архитектура

Цялата площ на светата обител, включваща църковните, жилищни и стопански сгради, е 8800 кв. м. Каменни, 22 метра високи стени ограждат просторния манастирски двор, храма „Рождество Богородично”, Хрельовата кула, музея, жилищните и стопански сгради. В манастира има около 300 помещения, 100 от които са монашески килии.

На мястото на стар храм през 1834 – 1837 г. била построена главната манастирска църква „Рождество Богородично”. Тя е петкуполна, кръстокуполна, с два странични параклиса и три олтарни ниши. Впечатляващи са дърворезбованите иконостаси и стенописите, дело на самоковски и бански майстори. В храма са работили много творци на четката и длетото, но само Захари Зограф е оставил своя автограф. В църквата се намира ковчегът с мощите на основателя на манастира св. Йоан Рилски, чудотворната икона „Св. Богородица Осеновица” от XII век, чудотворната икона на св. Йоан Рилски от XVIII век, много иконостасни и целувателни икони от XIX век.

От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва ценни образци на българското и чуждестранно изкуство през периода ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, използвал най-фини длета и инструменти и го завършил през 1802 г., когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 библейски сцени – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 миниатюрни фигури.

Музей

Експозицията на манастирското стопанство до Самоковската порта включва воденицата, старата манастирска фурна, предмети, свързани със стопанската дейност на манастира – горско дело, скотовъдство, земеделие и др. В приземния етаж на северното манастирско крило се намира магерницата (старата манастирската кухня). Тя представлява 22-метров комин с конусовидна форма, в нея са големите казани, в които в миналото монаси-магери са приготвяли курбан (супа) за гостите на манастира по време на големи празници.

В Етнографския музей и във възрожденските гостни стаи в северното крило на манастира могат да се видят тъкани, национални костюми от различни етнографски области, различни съдове – дарове от различни селища и от поклонници на манастира. Желаещите да ги посетят заплащат входна такса в Църковно-историческия музей.

В наши дни

Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.

Как да стигнем

Онези, които пътуват към манастира по новооткритата автомагистрала „Струма“, трябва да следят индикаторните табели за гр. Кочериново, тъй като същият изход на автомагистралата се използва и за Рилската света обител.