Мелник се намира на час и половина разстояние от Банско. Но в крайна сметка всяка минута прекарана сред природата в този красив край си заслужава. Независимо дали ще изберете пътя по магистрала Струма или през Добринище и Гоце Делчев, ще станете свидели да уникално красиви природни гледки.
Мелник е популярен основно с две неща. Той е най-малкия град в България и в околността се отглеждат лозя за приготвянето на известното Мелнишкото вино.
Защо Мелник е толкова популярен с виното си?
Мелник се намира в Югозападна България, чийто климат е много сходен със Средиземноморския – високи температури, сухо време, бедни почви, хълмисти терени. Всички тези особености са всъщност най-добрите предпоставки за отглеждане на богати лозови култури. И съответно развитието на винаро-лозарството в района, което е започнало още от времето на траките. Площта на лозовите масиви в региона около Мелник не са толкова големи, ограничени от релефа и скалистите почви. Но гроздето, което се добива от тях е изключително качествено, от най-висок клас.
Виното, което се прави от уникалния български сорт Широка мелнишка лоза, е с великолепно качество, с аромати на зряла череша, билки, а в присъствието на дъб развива нюанси на тютюн и кожа. То е една от атракциите на града и региона и привлича много почитатели от цял свят. Можете да го дегустирате в някоя от винарските къщи и изби в града и около него. Комбинацията от хубаво вино и превъзходната местна кухня превръща Мелник в една отлична дестинация за гурме и винен туризъм, която предлага на гостите и много интересни забележителности.
История
Първите писмени сведения за крепостта Мелник се отнасят към началото на XI век. Първите заселници на територията на съвременен Мелник са били траките и по-точно тракийското племе Меди, от което произлизал легендарният бунтовник Спартак. Няколко века по-късно на тази земя са живели римляни. Това доказва древноримски мост, който и до днес е запазен в град Мелник. Славяните, които впоследствие са населявали тази територия, са нарекли тяхното селище Мелник заради околните пясъчни пирамиди. Името идва от славянската дума „мел”, която означава бяла глина, креда.
През 1215 година Мелник се превръща в столица на независимо феодално княжество, управлявано от деспот Алексий Слав. Руините на неговата крепост са запазени и до днес близо до града. През 1395 г. българските земи, както и Мелник, попадат под османска власт за цели 5 века. Мелник остава в пределите на Османската империя до 1912 г.
През XVIII в., в епохата на Българското възраждане, градът се изправя за нов живот. Мелник се превръща в цветущ, значителен по размери и население град, с голям пазар. Местните търговци продавали стоката си в Будапеща, Виена, Генуа, Венеция. Мелник се прочул в цяла Европа и с хубавото си вино, с което се слави и днес. Като център на духовен живот в региона се утвърждава Роженският манастир, намиращ се на 5 км източно от Мелник. Той е най-големият православен манастир в Пиринския край. Манастирът е сравнително добре запазен и до днес и всяка година се посещава от много туристи от различни страни. Манастирският празник е на 8 септември, когато хора от целия регион се събират да участват в празненствата.
По време на османското владичество Мелник е бил голям административен център. В града съществувала турска казарма, която извършвала своите административни функции в т.нар. турски конак – тогавашното полицейско управление. Тази сграда е запазена и до днес. Тя се намира в центъра на град Мелник срещу градската библиотека.
Архитектурни паметници в Мелник
От епохата на Възраждането са и най-ярките архитектурни паметници, свидетелстващи за икономическия подем на града по това време. Една от най-старите къщи на Балканския полуостров е Болярската къща (обявена за архитектурен паметник в бр.32 на Държавен вестник от 1965 г.), която е била резиденция на деспот Алексий Слав. В средата на XIII век част от нея е опожарена и разрушена, а през следващите векове е възстановена и преустроена. В края на XVII век е порутена в някои сектори, но в началото на XVIII век претърпява основно преустройство, свързано с изграждане на тавански етаж и часовниковата кула, просъществувала до началото на XX век.
Други две къщи архитектурни паметници от Възраждането са Кордопуловата и Пашовата къща.
Кордопулова къща (обявена за архитектурно-строителен, художествен и исторически паметник в бр. 25 на Държавен вестник от 1998 г.) е най-голямата възрожденска постройка у нас. Строена е през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулови, които се занимавали с винопроизводство. Избите, издълбани в скалата под и зад къщата, с постоянната си температура и вентилация, са били използвани за приготвяне и отлежаване на прочутото мелнишко вино.
Пашовата къща (обявена за архитектурно-художествен паметник в бр. 25 на Държавен вестник от 1998 г.) e построена през 1815 г. Къщата може да бъде разгледана само отвън заради реставрационни работи.
От някогашния прочут град с население от 7-8 хил. жители, с около 1300 жилищни сгради, днес Мелник е най-малкият град на България с около 208 жители.
Друга интересна забележителност са останките от Митрополитската църква „Свети Никола” близо до град Мелник, в централната част на хълма Свети Никола. Запазена е само източната стена и няколко елементи от интериора на църквата.
Манастирът „Св. Богородица Спилеотиса” се намира в източната част на възвишението Св. Никола, на юг от град Мелник. Той е един от ценните културно-исторически паметници на града. Манастирът е построен на труднодостъпно място в началото на XIII век по заповед на деспот Алексий Слав. Днес манастирът е частично действащ.
Мелнишките пирамиди
Близо до града се намират Мелнишките пирамиди, обявени за природна забележителност. Представляват уникално природно образувание, което привлича туристи от цял свят. Смята се, че този си вид пирамидите са придобили при ерозия на глинената почва. Мелнишките пирамиди са в процес на оформление и външният им вид и форма се променят с течение на времето. Освен пирамидалната форма, пясъчните образувания имат форма на гъби, конуси, игли и др. Височината на пирамидите достига 100 м. Характерно за Мелнишките пирамиди е, че наклоните са пясъчни, на места напълно вертикални, а по върховете растат широколистни растения и треви.
