Широката и добре очертана пътека от х. Демяница за х. Безпог тръгва на юг през гората, през левия бряг на р. Валявица и през поляни и камънак стига до Вилявешкия ригел. След ригела на реката се пресичат каменисти пасажи и се стига до местността Тияците. Тук р.Валявица тече бавно и тихо с много меандри. След леко изкачване се преминава покрай малко езерце и голямото Валявишко езеро, от където започва реката. Навлиза се във Валявишкия циркусограничен от билната линия, свързваща върховете Валявишки чукар, Момин двор, Дженгал и южните склонове на вр. Малък Полежан.
Западните склонове на вр.Дженгал и Дженгалския гребен представляват отвесни гранитни стени високи около 120м., които са обект за алпийски изкачвания. Голямото Валявишко езеро е най-голямото от Валявишката езерна група, разположено в долната част на обширния Валявишки циркус на 2280м.н.в., дълго е 480м., широко 275м., дълбоко 19м. И има площ 85дка и обем 664 800куб.м. В северната му част има двувръх остров. От тук движението продължава в източна посока по продължително изкачване към превала Дженгалска порта (2500м.н.в.) – най-високата точка на маршрута.Пътеката е стъмна и камениста,а в горната част е едър блокаж. Естествено е тук да се направи по-дълга почивка, тъй като има какво да се види. Назад са чудноватия Валявишки циркус с украсяващата го езерна огърлица, а отпред на изток са се ширнали Родопите. От тук започва стръмно продължително спускане по камънаци и скални блокове, пресича малки и плитки езера. От тях до х. Безбог са необходими около 1.30ч.
Правят се няколко къси изкачвания и слизания по добре очертана и маркирана пътека и се стига до Безбожкия превал. Известен престой тук е необходим, за да се видят просторните гледки и да се отдъхне след дългия преход. От х.Безбог със седалкова въжена линия се стига за около 30мин. до х.Гоце Делчев и от там с предварително организиран транспорт за около 40мин се слиза до Банско.
От х.Вихрен се тръгва по пътеката за Жабешкото езеро, като се върви по разнообразен терен – тревист, каменост и издигащи се самотни скали. След като се достигне терасата, на която е разположено Жабешкото езеро, от там започва стръмното изказване по каменистите серпентини към превала Тодорина порта. Това е най-високата точка на прехода (2580м.н.в.) и се намира между върховете Малка Тодорка и Василашки чукар. От тук започва спускането към Василашкия циркус.
Добре очертаната пътека през стръмни и каменисти склонове достига до двете Тодорини езера (горно и долно), наричани още “очите на Тодорка”. Горното Тодорино езеро е на 2536м.н.в., то има кръгла форма с дължина 151м., ширина 124м., дълбочина 7,7м., площ от 13,2дка и обем 44600куб.м. Долното Тодорино езеро е по-малко то горното и е разположено над Василашкото езеро от Василашката езерна група и стига до Рибното Василашко езеро, носещо името си поради много пъстърва, която се въди в него (2126м.н.в.). Василашкият циркус е един от най-красивите в Пирин. Обгражда се от билната линия, свързваща върховете Тодорка, Овчи вал, Василашки чукар и Типиците. След като се пресече моренният вал Рибното Василашко езеро, се тръгва по пътека през клека, тревиста местност и иглолистна гора и след около 20 – 30мин. се стига до х.Демяница (1895м.н.в.)
Изкачване на вр.Вихрен – (2914м.н.в)
Банско – х.Вихрен – (автобус 30- 40мин.)
Х.Вихрен – вр.Вихрен – х.Вихрен – (5- 7ч.)
Изкачването на върха става по неговия южен склон, през седловината Кабата за около 3,30ч. Освен по същия път от върха може да се слезе по пътеката на северозапад до седловината Премката, от където да се продължи през м.Големия казан към х.Вихрен.
Муратово езеро, Робно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро и ез. Окото
Този маршрут е лек и достъпен за широк кръг туристи и времетраенето му е около 4 часа, а денивелацията около 350м. – 400м. Изходната точка за маршрута е х.Вихрен (1950м.н.в.) докъдето от Банско се стига за около 40мин с автобус. От хижата се тръгва в югозападна посока и се преминава по тревистия бряг на р.Бъндерица през местността Равнака. След това лъкатуши по стръмния източен склон на Муратов връх, пресича няколко малки потока и ни отвежда до Муратовото езеро. От тук маршрутът продължава в южна посока. Пътеката се вие през клекове и тревисти склонове и след около 20-30мин достигаме до Рибното езеро – 2190м.н.в, 384м. дължина, 230м.ширина, 12м. максимална дълбочина и 65дка площ. Малък, обрасъл с трева, клек и смирки полуостров в южната част на езерото допълва неговата красота. Във водите му се отразяват каменните венци на Бъндеришки чукар, Дончови караули и Муратов връх. Импозантна е гледката и към вр.Вихрен, който от тук се разкрива с целия си ръст, а когато бялата му мраморна гугла се отрази в сините води на езерото, гледката не може никога да се забрави. От тук пътеката продължава на юг и ни отвежда по високо о красивото Жабешко езеро – 5,6дка и дълбоко само 2м.. След около 10мин пристигаме на Дългото езеро – 45,5дка площ, 500дължина, 150 ширина и около 10м. дълбочина. От Дългото езеро маршрутът продължава обратно в северна посока към езерото Окото, което стои на около 15-20мин от х.Вихрен. Добре маркираната пътека се спуска през клекове, морени и тревист терен и след около 1 час стига до езерото – 2082м.н.в., 64м. дължина, 57м. широчина, около 5м. дълбочина и 2,6дка площ. През лятото бистрите му води се затоплят до 18С, но къпането е забранено.
